ЛЮДОКО̀С м. Поет. Избиване на хора; убийства. Сякаш бяхме дошли да ги грабим и убиваме, — така ни изглеждаха навред: под череп ни изглеждаха... — Защо бе то? Та на грабеж и на людокос ли бяхме тръгнали? Н. Райнов, ВДБ, 16. Настъпи страшен людокос. В стръвната буря на вихрения напад трещяха мечове и копия. Д. Линков, ЗЗБ, 17.