ЛЮ̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Човешки, хорски. Затвориха цялото село — и людете, и всяка твар, що живееше с тях. Кучетата се изпокриха по оборите или влизаха в людските жилища. Д. Талев, С, 278. Живо и ясно си представяше той внезапния людски поток по улиците на града, движението на колоните от близките села и червените знамена над главите на демонстрантите. Г. Караславов, ОХ III, 101. В личната ми карта все пак вписаха, че съм свободомислещ и аз излязох от ареста с гордо снизхождение към людската сивота. Ст. Сивриев, ЗСБ, 106. Денем ходеше посърнал, / но с напрегнат взор — готов... / като с огнен сърп той жънеше / людска обич и любов. Н. Хрелков, Пл, 1969, кн. 23, 19— 20. И всичко това става и прави ся у нас, не че им е нужно, а само за хатър или от людски срам: да не би да ся рече, че еди-где си няма девическо училище, та да има божем имято му. Лет. 1869, 155.
2. Чужд, хорски. Людски земи не щем. Българинът мре за своето. Ст. Мокрев, ЗИ, 142. Не е прилика да застанеш с просяшка тояга в зори пред людските порти. М. Смилова, ДСВ, 178. На момчето стана чудно — какво ли се е загрижил тоз разбойник за людските ниви? К. Константинов, НДД, 23. — А ти, мале, как живя през тези шест години? .. — Предях чуждо, тъках людски платна и черги. Д. Марчевски, ДВ, 81. Аз видях, че челяк може да живее на людски гръб. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 110. Остана Начо сираче / .. / че го мама му отхрани / летя по чузди стърнища, / зимя по людско огнище. Нар. пес., СбНУ XXVI, 126.
3. Като същ.: людска ж. Диал. Чужда, външна жена. — Да доведеш една людска, тя да заповяда в къщата! П. Тодоров, Събр. пр II, 136. людски мн. Диал. Чужди, външни хора. — Чакай, докато не е дошла, да ти кажа какво пак се разправяли Бойко и овчарите. Няма людски помежду ни. П. Тодоров, Събр. пр II, 112. Вместо да се скита, на людски да помага и те да му не рачат помощта, да го пъдят .. на̀, на майка си да помогне! П. Тодоров, И, 47. людско<то> ср. Диал. Чуждото, хорското. Нашата слабост да подражаваме па чуждото, да обожаваме людското, са е пренесла и в тези заведения, из които трябуваше да са появят хора, да гонят това чуждо от всичките си сили. Ч, 1875, бр. 5, 196. Mатьо: — Ти знаш, бабо, от малка... без майка, па и откъм роднини господ не ма е зарадвал; двама с баща си... сами; къщата ни сѐ на людски ръце гледа, па то... людското, знаеш, не е като свое. Д. Войников, КЦ, 16.
◊ Вадя (изваждам / извадя) кестените от огъня с людски ръце. Диал. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Гурльо се смее на людски гурели. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не вижда своите недостатъци, а се смее на чуждите. Ловя змиите с людски ръце. Диал. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. С людска пита майчин помен; с людско блюдо задуша. Диал. Ирон. Казва се за проявена щедрост с чужди средства, за самоволно разпореждане с чужди блага. Той дава на татарския кнез Ногая Мичевата дъщеря Ефросина, като своя собствена, за да го спечели на страната си. Тъй той направил според пословицата: „С людска пита майчин помен!“ Т. Шишков, ИБН, 221. ЛЮ̀ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Всички или повече хора на едно място; общество. Йедин кораб с людството си образува йедна държава. Ч, 1871, бр. 9, 271.
2. Човечество. Със своите погрешки, в които е падал развитият человечески разум, винаги е стоял сравнително no-горе от мъдруванията на простото людство. Ч, 1870, бр. 1, 19. Ония, които минуваха пред людството за учени, ставаха съвременно и преимуществени негови управители. Ч, 1870, бр. 6, 166.