ЛЮИЗЍТ м. Хим. 1. Безцветна, силно отровна течност, която съдържа производни на арсеноводорода; арсини. Люизитът е също тъмнокафява, тежка масловидна течност със силна неприятна, раздразнителна миризма. Н. Иванов и др., ГО, 30. Наклонност към кръвоизливи се установява и у пострадалите от някои бойни отровни вещества, съдържащи арсен, специално арсини (люизит). Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 184.

2. Бойно отровно вещество, приготвено с тази течност, което поразява кожата и белите дробове. Към бойните отровни вещества с кожнообривно действие спадат устойчивите БОВ: иприт, люизит и азотен иприп. Н. Иванов и др., ГО, 29. Химични дразнители .., както и бойни отровни вещества, като фосген, иприт, люизит и др., могат да предизвикат остър бронхит. М. Василев и др., ВБ, 51.

— От англ. собств. — Друга форма: люжеѝт.


Източник: Речник на българския език (онлайн)