ЛЮК, лю̀кът, лю̀ка, мн. лю̀кове, след числ. лю̀ка, м. 1. Отвор на пътническо или товарно превозно средство, бойна машина, космически кораб, съоръжение и под., който обикновено се затваря плътно или херметически с капак, с врата след влизане, преминаване, доставяне на товар и пр. Преди да катапултира, летецът изтегля една ръчка и седалката заедно с него влиза в капсулата. След това автоматично се отваря аварийният люк и се извършва катапултирането. Р. Радулов, ИГ, 89. По палубата пробягваха сегиз-тогиз матроси и изчезваха в люковете. Д. Добревски, БКН, 163. През дърветата се показаха танковете, .., От люковете скачаха войници. Й. Радичков, ГП, 34. Входният люк на подводницата, през който току-що сме влезли, е вече затворен и тя почва бавно да се потапя в морето. В. Врански, ФП, 78.
2. Прозорче, обикн. кръгло, в каюта, салон, кабина на въздушно, космическо или водно превозно средство. Павел разгледа малката каюта отгоре с голям люк. Гр. Угаров, ПЗ, 37. Машината направи още един кръг и, засилвайки бученето, се понесе над полето. Двете деца гледаха, допрели чела до люковете, и, повярвайте ми, никак не беше ги страх. Й. Радичков, ГП, 43. Някогашната спалня [на парахода] нямаше прозорци, но нашата имаше два люка (кръгли прозорчета), които обикновено бяха здраво завинтени. Г. Белев, КВА, 324. Необходими са само няколко секунди, за да разбера, че корабът не се движи. Поглеждам през кръглия отвор на люка — мътнозелена неподвижна вода. Ясно, пристигнали сме. П. Вежинов, ДМ, 9.
— От хол. luik през рус. люк.