ЛЮ̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Къдрав, завит. Като пискаше и говореше нещо неразбрано, измежду люлевите клонаци се появи евнухът. Той явно имаше намерение веднага да дойде при нас, но една лехичка с цветя му препречи пътя и трябваше да заобиколи. Ст. Дичев, Р, 84.
— От тур. lüle 'къдрица'.