ЛЮЛЀЕНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от люлея и от люлея се. После поредната вълна го [кораба] отхвърли и залюля; това люлеене не приличаше на другите. Н. Антонов, ВОМ, 64. Волгата подскачаше и люлееше, после люлеенето намаля, тръгнаха направо през полето и се озоваха пред завода за угояване на седемдесет хиляди животни. Ст. Поптонев, НСС, 159. Монотонното люлеене на влака унасяше в тревожен сън. В. Геновска, ПЮФ, 24. Пешката, поуплашен от люлеенето на комина, на драго сърце направи крачка към металната клетка на подемника и се намести в нея. А. Каралийчев, ТР, 46. Спряха люлеенетата на дърветата.