ЛЮ̀ЛЍКА ж. Диал. Люляк. Дългоухият кукуруз, влажната червеностебла люлика, .. и наведените над нея жилави върбови клончета сякаш че са се захласнале да я [вадата] слушат. Т. Влайков, Съч. II, 72.
— Друга (диал.) форма: лю̀ля̀ка.
