ЛЮ̀ЛКА ж. 1. Приспособление, в което човек се люлее седнал или легнал. Всичко се правеше този ден [Гергьовден] за здраве. И яденето, и пиенето, и люлките в градината, и паланцата на съседите, дето ходехме да се претеглим. К. Калчев, ПИЖ, 47. Навлязоха в просторен двор, където бяха наредени какви ли не люлки, въртележки и лъскави самолети, увиснали на телени въжета, които се спускаха сякаш от небето. Ал. Бабек, МЕ, 211-212. Из жилиците на листата от тая палма mue плетат люлки и окачат ги по дърветата. Знан., 1875, бр. 16, 253. — „Полюлей ма, Tome, / на вашата люлкя, / че вашата люлкя, Tome, / убаво люлее.“ Нар. пес., СбВСтТ, 121. В палатката имаше още няколко стола, широки и меки, имаше и няколко по-дълги и тесни, като люлки. Г. Караславов, Избр. съч. V, 243. Ето го и Янко с тамбурата, / с ален пояс, с чер калпак, с цървулки. / Как трепти по струните ръката! / Песента унася като люлка. Ас. Босев, ВМД, 80.
2. Такова приспособление обикн. от парче дебел плат, подобно на престилка, окачено за четирите краища, което се използва за люлеене, спане на малко дете. Едва пред къщната врата Боян подаде детето на Мария. Тя го отнесе в стаята, положи го в люлката, залюля го леко да не се пробуди и се върна при Бояна. К. Петканов, ДЧ, 135. Под стария иконостас е изправена шарена ракла, а над нея е провесена от тавана цедилка — люлка за детето. П. Тодоров, Събр. пр II, 158. На малката нивица на края — крушка, на крушката люлка, в люлката момченце като злат божи кръстец. Ил. Блъсков, С, 18. Детето на драго сърце обича да гляда видело! Затова люлката или леглото му да бъде нагодено така, чтото кога си легне, то да гляда право към прозореца. Й. Груев, КН 7 (превод), 98. Разсърдила се е булката, / захвърлила си й хурката, / задянала си й люлката, / люлката с мъжката рожба, / у майчини си забегна. Нар. пес., СбНУ XLVI, 332. — Стана дума за децата! — продължи Петър. — В една къща не виси ли люлка, мъчно се живее. К. Петканов, БД.41.
3. Висящо плетено легло, закачено обикновено на две дървета, два кола и под.; хамак. Тук [на водениците] се дохождаше с файтони или каруци, .., с няколко дебели книги за четене и плетени люлки за почиване. К. Константинов, ППГ, 58. Филията изяде, седна в мрежената люлка. Ем. Манов, ДСР, 412.
4. Прен. Разг. Рожба, малко дете. Мене ми трябва дъщеря. Цял живот чакахме с баба ти Цветковица едно момиче. Бре по доктори и врачки ходи, бре варени билки пи, бре камъни носи под колана си. Не ни даде господ люлка. А. Каралийчев, В, 77. Ех, нерадостно отива / ангел надалеко, / че сърцето от люлката / не се къса леко. Ив. Вазов, Съч. IV, 72. Таз година булка — догодина люлка. Пожелание. ● Нар.-поет. Една (две... девет) съм люлка (люлки) люляла. Една (две... девет) рожба (рожби) съм отгледала. Една съм сал рожба родила, Страхиле, една люлка люляла. П. Тодоров, Събр. пр II, 202-203. — „Как да съм, либе, хубава? / Девет съм люлки люляла, / девет корита къпала.“ Нар. пес., СбВСтТ, 434.
5. Прен. Книж. Място, където е възникнало нещо; родно място, родина, средище. Египет е люлката на човешката цивилизация и култура. СбЗР, 361. ● Обр. Ох, не за радост, не и за разтуха / при теб дойдох, ο бащино огнище, на мойто детство люлка вече глуха. Ив. Вазов, Съч. II, 49. По това време за люлка на човечеството и неговата култура считали Месопотамия и Гърция. К, 1963, кн. 8, 37. Този град [Цариград], .., средище на световна дипломация, люлка на православието, .., е оставило видими, непреходни черти в националното мислене и характер. Т. Жечев, БВ, 10. Това огнено-газово кълбо съвсем не подхожда за люлка на живота и затова ние няма да го посетим... Не, Слънцето решително не е подходящо място за развитието на живота. Д. Пеев, ЖДП, 18-19. Ей тук, при люлката на ветровете, / при съхнещият корен на реките, / где и смехът е стъпкан като цвете — / ще дойдем да разлистим с дъх горите. Бл. Димитрова, Л, 132. // Остар. Книж. Основа. Той изкарваше превъзходни работници, които изпращаше с преси и с букви по различни градове, дето са познавали нуждата от печатница. .. По този начин неговата типография стана люлка на много други. С. Бобчев, ЖФ (превод), 43. Ф. Миклошич дава утвърдително мнение, че люлката на глаголицата съществувала йоще в Азия у славените. Ив. Момчилов, СО (превод), 131. Училищата, тази света люлка на българското образование, са били там [в Железник] доста добре учреждени почти всякога. Ч, 1870, бр. 6, 170.
6. Спец. Приспособление за окачване на люлеещи се детайли. По-усъвършенствуван начин за добиване на злато е с люлката. ПН, 1933, кн. 7, 98. Най-голямо впечатление правеше, разбира се, самият Честслав. С тежината си той бе потопил почти до земята кожените люлки, с които леката пътническа кола се придържаше към столовете на осите. Й. Вълчев, СКН, 300.
7. Като определение към название на предмети, които едновременно са и люлки. Греда люлка. Легло люлка. Стол люлка.
◊ Виенска люлка. Разг. Виенско колело. Между една тараба и калкан на къща се превъртат сандъчетата на виенска люлка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 225-226. Гергьовска люлка. Етногр. Обредна люлка, закачвана с въжета по клоните на дърветата, с която на Гергьовден се люлеят за здраве моми и ергени. Гана гледаше с големите си черни очи към Петко и го пронизваше. Сякаш не беше същата Гана, която го пляскаше закачливо някога на въжената гергьовска люлка и не го оставяше. Ст. Даскалов, СЛ, 12. Овчарска люлка. Етногр. Люлка, изработена от две греди, от които едната е забита в земята, а другата е хваната за първата шарнирно в средата; врътка.
~ Една ни е люлка залюляла; в една сме люлка люлени. Разг. Имаме еднаква участ, еднакво лоша съдба. Тоя смях и общата им [с Кунчо и Сливата] болест поуспокои объркания Стоенчо. Нали не е само той с празен хамбар. — Братя сме, една ни люлка залюляла — дума Гюлчето и мръдна към канцеларията, след него и другите. Ц. Церковски, Съч. III, 235. Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. Разг. Какъвто е животът ми на младини, такъв ще е и на старост; цял живот тегля. Нямал място за люлка. Разг. Ирон. За човек, който прави много тънки сметки преди да предприеме нещо. Казва се за скъперник. Не са оженил, че немал място за люлкя. СбНУ XXV, 35. От люлка до гроб. Разг. През целия живот. Те [другарите] отстъпваха, .., за да се хвърлят в последната битка. Строгият глас и призивът на рога ги водеше от люлка до гроб. А. Дончев, СВС, 786. В (от) люлката. Разг. 1. Още в най-ранното детство. Твоите родители още в люлката ти ся тя учили на простонравие. Ч, 1871, бр. 13, 404. Скопяни още в люлката ги гали и люлее ромонът на Вардара като приспивна песен. Д. Спространов, С, 72. 2. Още от най-ранно детство, от рождение. Ти в бури от люлка заскита, / едно поколение само / на десет животът изпита. Ив. Вазов, Съч. V, 142.