ЛЮ̀ЛКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Диал. Лицето, което от земята люлее люлката. Както всяка година на площада направиха люлка и децата от цялото село се трупнахме да се люлеем. Пред мене се мотаеше полуголо циганчето Юсеин. То напираше, но люлкаджията го отблъскваше. Ст. Даскалов, БП, 16.