ЛЮ̀ЛЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За период от време — който е свързан с люлка (в 4 знач.); детски, люлчин. Само през люлчените му дни може би той [Калитко] се беше прехласвал в песните на майка си, но какво бе изпитал, не можеше да каже. Ив. Хаджимарчев, ОК. 367. Ние можем да си припомним отново широко известния възглас: — Не пада ли дъжд от бога за всички еднакво. .. За да изтръпнем още веднъж от реторичната страст и покоряващата стихия на една литература още в родините на нейния люлчен период! С. Северняк, П, 272.
2. За песен — който е предназначен да приспи малко дете; приспивен, люлчин. От тебе ще искат само едно — дребно нещо! Да продължиш чуруликането на люлчените песни! Гладните да приспиваш! А. Гуляшки, Л, 65-66. Писарят грабна оръжието си и подбра момчетата. .. Под краката им реката бълбуникаше тихо и равномерно като еднообразна люлчена песен. Ив. Хаджимарчев, ОК, 219. Но в нас — / бездънна като вечността — / гори любов към таз земя напукана. / Със люлчените песни иде тя / u с млякото, което сме засукали. Хр. Радевски, ВН, 15.