ЛЮ̀ЛЧИЦА ж. Разг. Умал. от люлка (в 1, 2 и З знач.). Слънцето се разля над цялата градина и денят и се стори по-хубав и от детска люлчица. К. Петканов, В, 179. Впрочем мъчно е да не види човек, че във всяка дреболия тук е вложено изкуство. Дори в абените калци от Триград, в поясите и детските люлчици се вижда, че освен домашен шаяк, боя и конци е оставен и печатът на едно сърце. Н. Хайтов, ШГ, 108-109. Ето, аз ся върнах, изново видя тази къща, гдето била моята люлчица. Π. Ρ. Славейков, СК, 126. И от кабината на моя кран / поглеждам с разтуптяна гръд към блока, / де, в бялата си люлчица приспан, / синът ни малък спи сега дълбоко. Ел. Багряна, ПЗ, 36. Наканил йе / Крали Марко / кумове, сватове, / та зажени дете у пелени. / Се сватове на коне яхнаа, / младоженец у златна люлчица. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 51. Таз година булчица — догодина люлчица. ЖД, 1968, кн. 3, 1.