ЛЮ̀ЛЯНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Люляков. Ей, мари бяла Радо, ей, мари тънка пръчко, / .., ей, мари люлякова, / ей, мари бяла Радо, да са паднеш / ей, мари бяла Радо, на моите ей, мари бяла Радо, бели ръце, / ей, мари бяла Радо, скършил бей та. Нар. пес., СбНУ XLVI, 267. Турчин през гора вървеше, през гора, през люлянова. Нар. пес., БД, 106.