ЛЮПЀШКА ж. Диал. Обелка, люспа, люпка. Ko сu идела на некое место, [бабата] си помислила: „.. Я ай да си скриям неколко [от парите] да ми се найдет!“ .. Фашчат со ръка люпешки от лук. Нар. прик., СбНУ XXIX, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)