ЛЮПЍЛНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Специално място в стопанската част на двор, застлано със слама и пригодено за мътене на птица; полог. Децата играеха с донесените от люпилника пиленца. Ст. Даскалов, ЕС, 79.
2. Разг. Пренебр. Развъдник; люпилня. Това място е люпилник на бълхи. Δ Тая къща е люпилник на хайдуци.