ЛЮ̀ПЯ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Беля се, забелвам се. Лицето ѝ [на чинката] бе намазано с кисело мляко, което, засъхнало, почваше да се люпи. М. Грубешлиева, ПИУ, 27-28.
2. Разпуквам се. Орехът започва да се люпи. Трябва да се бере.
ЛЮ̀ПЯ1, -иш, мин. се, -их, несв., прех. 1. Държа на топло яйца от копринена пеперуда, за да се развият буби.
2. Диал. За птица — мътя. Тя скиташе [кукувицата] цяло лято от дърво на дърво, снасяше яйцата си из чуждите гнезда да ги люпят малките пойни птички, живееше разгулно и безгрижно. Ем. Станев, ПГВ, 106. Околовръст по мендерлиците бяха насядали чалмоносни аги с подгънати крака, като да люпеха яйца. З. Стоянов, ЗБВ III, 8. Страшно са гнездо люлее, / птичица седи и люпи; / сладкичка песен тя пее, / вятър и вяра не клати! У, 1870, бр. 2, 29. ● Обр. Зъмята силна излязла / и на момата навила. / На сърце гняздо извила, / .. / Пъстри змийчета люпила. Нар. пес., СбВСт, 436. люпя се страд.
ЛЮ̀ПЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Беля, отлепвам, махам люспата, кората, черупката, обвивката на нещо. Тя обичаше много сурови, неизсъхнали още орехи. Редакторът разбра това и като люпеше ядките, една хапваше той, две даваше на нея. Ст. Даскалов, СЛ, 296. Чак при най-долния корпус беше спрян електрокарът. Момичето седеше на седалката, облегнато на кормилото, и люпеше семки. Кл. Цачев, В, 11. Само Стамат седеше спокойно в ъгъла до прозореца и съсредоточено люпеше семки от слънчоглед. А. Гуляшки, СВ, 85. Най-сетне един младеж ни насочи към „е-хе-е, оня челек, где люпи трупе при Ешекчи дере“. Той знае всичко! Н. Стефанова, РП, 145. Дванайсет години имам като гатерист, сега люпя дръвцата тука... Прост човек — това може! Н. Стефанова, РП, 145. С нокте отлюпваха до изтощене / те [грешниците] свойта краста, както люпят с нож / от риба люспите стопанки жени. К. Величков, Ад (превод), 236. люпя се страд.