ЛЮТЍВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. 1. Лютика1.
2. Лютиче. Снемат лесата от колата, грабнат го за крака и ръце, положат го вътре, накичат го с върбови клони и лютивец, налепят по лесата свещи, разнасят го край казаните и го оплакват на умряло. Чудомир, Избр. пр, 19. Да идем с китна корийка, / дето сме малки ходили, / рудници круши да берем, / лютивец, мокрош да ядем. Ц. Церковски, Съч. II, 227.