ЛЮТИВИНА̀ ж. 1. Само ед. Качество на лют; лютина, лютивост, лютост; парливост. Тънко поцукваха петгодишната ракия и всеки по своему с наслада се мръщеше от огнената ѝ лютивина. Т. Харманджиев, КЕД, 53. Хлябът беше парче от дебел селски самун, .. Лютивината на луканката ощипа езика му. Кл. Цачев, ГЗ, 149. Разбрал, че владее напълно стражарите и че, което не го е сторила лютивината на чушката, го е извършило въображението. Ст. Чилингиров, ПЖ, 165. В отровянето от зеленясало болните усещат една лютивина и стипчавина в устата. Ив. Богоров, СЛ, 90.
2. Разг. Общо име на лютите подправки, приготвени от пипер, хрян, чесън, гъби и др.; лютиво, лютина. Ястията трябва да се приготвят пържени, печени, .., с подправки — .., чер пипер, бахар, слаби лютивини. ВН, 1955, бр. 187, 4.