ЛЮТЍВКО, мн. няма, ср. Диал. Лютивичко, лютичко. Сложи малко лютивко в яденето.
ЛЮТЍВКО нареч. Разг. Умал. от лютиво; лютичко, лютивичко. Яденето го обичам по-лютивко подправено.
