ЛЮТЍКА1 ж. 1. Вид лютиче с пересто нарязани листа, което расте из засушливи места и се използва за направа на мътножълта боя; лютивец. Виждаха се полянки със сочна нискорасла трева, килими от пъстри цветя. На места преобладаваха сините очи на незабравката, другаде жълтите петна на лютиката. С. Ставрев, ТСП, 9-11. Картечницата яростно насочи / над пасищата избуяли, сочни. / И покосено като стрък трева, / политна в миг залутано козарче, / отметна немощно глава — / сред жълтите лютики и глухарчета. М. Грубешлиева, РД, 1950, бр. 212, 3.
2. Диал. Лютичина; див пипер. Покрай мен, успоредно с пътеката, криволичи бистра вада, която се провира измежду високо израслите лютика, див гюзум и жабешко цвете и слиза надоле покрай нивето и ливадето да пои и наважда изсъхналете и изжаднеле кукурузя. Т. Влайков, Съч. II, 72.
ЛЮТЍКА2 ж. Диал. Ястие, приготвено обик. от домати, лук, печени люти чушки и магданоз; лютеница. В нашето съзнание изпъкваха топлият качамак и лютиката, около които са насядали на малки триножни столчета воденичарят и мливарите. К. Митев, ПБ, 107. — Мито Пецов не знае какво да прави с парите си, а ние всеки ден нагъваме лютика. Т. Харманджиев, КЕД, 202. Тука има барем рибица да си сквасиш устата, а шопската лютика е само чушки, лук суров, чорба от качамак, счукано в едно на каша... Ц. Гинчев, ГК, 76. Шопът е весел, когато му стане кукурузът; качамак и лютика е неговата храна. НБ, 1876, бр. 47, 157.