ЛЮТЍКОВ. -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лютика1. Лютикови листа.
2. Като същ. лютикови мн. Бот. Семейство двусемеделни растения, към които спадат лютиче, лютика1, гороцвет, самакитка и др. Ranunculaceae. Семействата и родовете, които се срещат най-вече в Турция, са: зърнастецови, лютикови, особено лютичета. УП, 1902, кн. 5, 376.
◊ Лютикови растения. Бот. Двусемеделни растения от семейство лютикови, обикн. треви — лютиче, гороцвет, самакитка, божур, кандилка, лютика1, кукуряк и др., които притежават остър лют вкус. Ranunculaceae. Общо през периода май август цъфтят най-много видове от семействата лилиецветни, .., лютикови. М. Тошков и др., HP II, 22. И днес съществуват покритосеменни растения, .. Такива са някои тропически представители на семейство лютикови, както и магнолиеви и др. от разред многоплодникови. ОБиол. X кл, 134.