ЛЮ̀ТИНКА, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Умал. от люта, -о; лютивка, лютивичка, лютичка. Лютинка супа. Лютинко мезе.
2. Като същ. лютинко, мн. няма, ср. Лютиво, лютивичко.
