ЛЮ̀ТИНКО нареч. Диал. Лютичко, лютивичко. Когато тетю тръгваше / на лозе, на Къпинуу, / меня лютинко кълнеше: / .., / Стойко лю, на кол да та не сваря, / я на кол, Стойко, я на нож. Нар. пес., СбНУ XXVII, 262. Лазарю свеща не пали, / нито го с тамян кадеше, / най го лютинко кълнеше: / „Лазаре, да са провалиш.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 164.