ЛЮТЍЧИ мн. Истор. Западнославянско племе по южното крайбрежие на Балтийско море, което след упорита борба с немските рицари било отчасти унищожено и отчасти асимилирано докъм XII в.; велети. Крайбалтийските словене бодричи и лютичи (велети), както и повечето крайлабски словене, едно ся затрили, а друго ся престорили на немци, та ся довръшили. Й. Груев, Лет., 1872, 205.