ЛЮ̀ТОМ нареч. Нар.-поет. Люто (в 4 знач.). Салина га майка плете, / майка плете лютом кълне: / Йой Салино, мила керко! / Сега майка да оплете, / до неделя да соплете, / на два бела проскефала. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 29. Седнала е Деспа, седнала, / покрай ми то бел Дунав, / .. / На Дунав люто се кълне: / Дунав ми, бел ми Дунав! / Седам години да течеш, / от седам сетне да запреш. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 253. На ветер лютом си кълне: / От Бог да не цунал ветеро. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 82.