ЛЮ̀ТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от лют. При всичката лютост на студа интересите на търговията бяха оживили тая част на града. Ив. Вазов, Съч. VI, 43. Немците нападаха със сичката дързост, която им даваха техните по-първи победи; френците ся браняха с лютостта на отчаянието. Лет., 1871, 223. Но, ако и он да умре [капитанът], войните не ся устрашиха, ами с по-голяма още лютост ся биха. ЦВ, 1855, бр. 255, 5.