ЛЮ̀ХВАМ1, -аш, несв.; лю̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лю̀хнат, св., прех. Диал. Излъгвам, измамвам някого. люхвам се, люхна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛЮ̀ХВАМ2, -аш, несв.; лю̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лю̀хнат, св., прех. Диал. Гаврътвам (във 2 знач.). Той люхна двайсетте и пет драма ракия, замляска с измокрени устни и посветлели очи и с клюмване отговори на поздравлението на Ковачева. Ив. Вазов, Съч. XII, 158. Поласкан и повъзгордян той [Пинтата] седна между двамата фронтоваци от Десети полк и люхна с наслада лютивата ракия. Г. Караславов, ОХ II, 512. Той вдигна чаша и водката изчезна, сякаш я люхна в рубашката си. С. Северняк, ИРЕ, 187. люхвам се, люхна се страд.
ЛЮ̀ХВАМ3, -аш, несв.; лю̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лю̀хнат, св., прех. Диал. Удрям веднъж или няколко пъти люх2 с тояга, с машка. люхвам се, люхна се страд.