ЛЮЦЀРНА ж. Само ед. 1. Многогодишно бобово растение, което у нас се отглежда като основен фураж за през зимата. Medicao sativa. Той говори върху състоянието на животновъдството и нуждата от разширение фуражното производство, главно на люцерната, едва появила се в България. СбЦГМГ, 119. Завари [Лукан] стария в задния двор да коси люцерна за биволицата. Г. Мишев, ЕП, 49.

2. Стеблата и листата на това растение, използвани за фураж. Свилен намери за спане някаква селска стая, пълна до тавана с добре изсушена, топла люцерна. П. Вежинов, ЗЧР, 37. По нивите нямахме нито люцерна, нито фий, каквито по-заможните нашоселци си наораваха, струпваха по цели купни и подхранваха добитъка си. Кр. Григоров, ОНУ, 36.

3. Събир. Семето на това растение; люцерново семе. Достави различни семена рапица, люцерна, лен. Й. Йовков, Ж 1945, 104. Фирмата доставлява следните артикули: .. Индустриални семена (люцерна, детелина и др.). БД, 1909, бр. 31, 2. В люцерната има и детелина.

4. Обикн. мн. Нивата, мястото, засято с това растение; люцернище. Навсякъде край пътя се виждат избуяли гъстозелени цвеклови ниви, люцерни, ливади. Г. Караславов, Избр. съч. III, 327. Тук-там то [полето] е насечено от зеленчукови малки градини с посинели зелки, .., люцерни, освежени от късния дъжд. З. Сребров, Избр. разк., 175. Минахме покрай стърнища и лилави люцерни, сред сочни и къдрави площи с цвекло. Н. Тихолов, ДКД, 158. Утре ще ходя на люцерната.

Да не паса люцерна; да не съм отгледан (отхранен) с люцерна. Разг. Не съм толкова прост, глупав, че да не се сещам, да не разбирам нещо; досетлив, хитър съм. — Ние пък да не пасем люцерна! Значи, само ние да вадим сатъри, така ли? И само ние да минаваме за касапи? Няма го майстора! Къде-къде по-приятно е да се котираш сред другите като „разбран човек“, „широка душа“, „арабия“... Сп. Йончев, ШД, 48. — Видя ли? Видях, но защо ти не ми отвори очите навремето. Та това е игрален филм! Абе, игрален, документален, все едно каза той, като ме гледаше така, сякаш че беше отгледан с люцерна. Д. Бегунов, ГП, 56.

— От фр. luzerna, нем. Luzerna през рус. люцерна.


Източник: Речник на българския език (онлайн)