ЛЮЦЀРНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до люцерна. Люцерновото брашно или ситно нарязаната суха люцерна поемат излишната влага от тиквите и силажирането протича нормално. Т. Дарджонов, МПЖ, 42. От люцерновите ливади иде мирис на злак и влага. К. Константинов, ПЗ, 147. Добитъкът изядаше сеното и царевицата, а после гледаше с широките си жадни очи към тъмнозелените, подухвани от вятъра люцернови ливади и сумтеше. К. Калчев, ЖП, 122. Люцерново семе.
◊ Люцернов листояд. Дребен (до 7 мм) бръмбар и ларвата на този бръмбар, които изгризват листата, цветните пъпки, а понякога и стеблата на люцерната. Phytodecta fornicata. Появил ce e u люцерновият листояд. Досега не са нанесени никакви щети. ОФ, 1950, бр. 1761, 2.