ЛЮ̀ЩЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Махам люспа, обвивка, кора, мазилка и под. от нещо; беля2, люпя2. Пред читалищното кино се трупаха момчета и момичета, лющеха семки, закачаха се — чакаха да свърши дневното представление. Ем. Манов, ДСР, 24. Отби се [Дочка] при сестра си, завари я да лющи боб. К. Петканов, МЗК, 174. Дедо Дичо, .. работи кое може. Или рабошите ще прегледва и ще си смета, .., или ще лющи грах и фасул, или каква да е друга работа като за неговите години. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Влезнеш ли в пруста — мазилката сама пада, сякаш невидима ръка я лющи. К. Калчев, ПИЖ, 38.
2. Прен. Диал. Вземам необходимите за съществуване блага от някого; ограбвам, оголвам, подяждам (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Отцепвам дърво, камък и под. Легендата пренесла Терапонтия от Сарди в Сердика, за да могат и българите да си лющят лековити тресчици от свещения дънер. А. Каралийчев, ПГ, 194. Следите от дъждовните капки личат, те са дълбали и лющили скалната повърхнина. З. Сребров, Избр. разк., 248.
4. Диал. Ора плитко земя, обикн. стърнище след жътва; подмятам2. Лющилникът не лющи добре клисавицата. лющя се страд. Тя [лющачката] има като работни органи металически вал с надлъжни канали и гумен претривател, .. По този начин арката се сортира по големина и се лющи едновременно върху всички полета. ВН, 1958, бр. 2126, 1. Стърнището се лющи добре.
ЛЮ̀ЩЯ СЕ, несв., непрех. 1. За люспа, обвивка на плод, кора, мазилка и под. — беля се, падам, махам се, люпя се. Гроздето се е наляло и зачервило. Орехите са натежали и зелената им обвивка сама се лющи и пада. К. Калчев, ПИЖ, 74. Каруцата на бай Флоро, изрисувана цялата с четници и с башибозук, но нали дъжд мокри ритлите, слънце ги пече, боята взе да се лющи. Й. Радичков, ББ, 89. По цели месеци е работил като вол и е ял само сух хлебец, кожата му се е смъквала от слънцето и ушите му са се лющили от студ. Г. Караславов, Избр. съч. V, 150. От азотната кислота кожата желтее и ся лющи. И. Гюзелев, РФ, 12.
2. Диал. Цепя се, нацепвам се. Скалата постоянно се лющи.
ЛЮ̀ЩЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Удрям някого или нещо. Сутрента синът станал, излязъл на лов, а майка му лющила една плесница на метлата и тя се обърнала пак на царска дъщеря. Христом. КМ II, 170. Лющил го, та му писнали и двете уши.
2. Свалям, махвам нещо, като го допирам, търкам до друго. Бай Мильо клечеше върху прегънатите си късички крака, пристегнати в навои, и деликатно лющеше пепелта на цигарата в носа на цървула си. К. Георгиев, ВБ, 101. лющя се страд.