ЛЯ̀ГАЛО, мн. -а, ср. Диал. Леговище, легло, гнездо. Кой иска, кай, съня му да е благост, / да легне, кай, я в стъпки на дечор, / я в лягало на перепер и на зайче — / там, дето, кай, божа душа дъхти. Сл. Красински, БН, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)