ЛЯ̀ГАНЕ, (рядко) мн. -ия и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от лягам. Още с лягането Васил се умълча. М. Грубешлиева, ПИУ, 256. Кога бе влязла Райка да приготви дяду си за лягане, та зачу да приказва той майци и на отвода. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 115. Тя помълча. После вдигна рамене и без да приказва повече, взе да се разсъблича за лягане. А. Гуляшки, МТС, 193. Лягането .. на подемните клетки на желаното ниво става главно по следните три основни начина: 1) чрез използуването на опори (юмруци); 2) чрез стъпване върху греди. Ив. Иванов, РМ II, 293. Уплаши се от лягането на житото.
◊ На лягане. Разг. Времето, когато обикн. си лягам за сън. Наляво от вратата, .., е куностаса, пред който вечер на лягане и заран всички се кръстим. Т. Влайков, Пр I, 10. — Заран давно осъмне тука дядо Хаджи Петко, — каза на лягане невястата, която този чорбаджия най обичаше. Т. Влайков, Съч. II, 121. Да ще тебе едничкото [птиченце], / да ти пее сутрин рано, / сутрин рано на ставане, / вечер късно на лягане. Нар. пес., СбВСт, 585. На лягане <и>, на ставане. Разг. По всяко време. — Йонко, чадо, не бива тъй, майка; моми от тебе ще отритнат, ще се осрамиш! — дума Йонкова майка на лягане и на ставане. Ц. Церковски, Съч. III, 67. Може ли устоя срещу жена му — каквато е устата и зла и както не знае да ги приказва, да кълне и да ги опустосва на лягане и на ставане... Б. Обретенов, С, 209. Кошута си напред бега, / напред бега, назад дума: / „Назад, назад, войно юнак! / Тизе мене не ще стигнеш, / най ще стигнеш мое чедо — / ще те кълна на стаене, / на стаене, на легане.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 430. От ставане до лягане. Разг. По цял ден, през целия ден. Везмото и билките баба Сребра обичаше — песните бяха частица от самата нея. От ставане до лягане старата жена пееше. А. Дончев, ВР, 158.