ЛЯК, мн. ля̀кове и ля̀ци, м. Диал. Лек. Каза се, че след затворничеството в аянския хапус, попът заболя душевно. .. Всякакъв ляк търси тогава той. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 251. Люба: — Отивам на аптеката за лякове, преди да ида на училище. Ив. Вазов, НП, 24. Кълнавам та, болен да лежиш; / от никъде ляк не найдеш, / пак до мене дор не додеш. Нар. пес., СбАИ, 45.