ЛЯНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пчелин, кованлък. Топонимът е от старинна дума ляник, отбелязана у Н. Геров със значение 'отделно място, дето държат само кошери с пчели'. Ив. Дуриданов, ЕЛ, 1978, кн. 4, 72-85. Пойде село да го [лудото] тражи, мари Митро, да го тражи. / Почуди се пуста Митра, .., / дека него да го крие, .., / скрила го е у лянико, .., / у лянико при пчелите. Нар. пес., СбНУ XL, 407. Усили се Петра Кучковица / та украде Некини ножеве, / .. / Та отвори Некини ляници, / та украде кошара първака. Нар. пес., СбВСтТ, 304.
— Други (диал.) форми: ланѝк, ленѝк.