ЛЯ̀СТОВИЦА ж. 1. Прелетна пойна птица с раздвоена опашка и с черно оперение, заграждащо бяло петно от шията до коремчето, която отглежда потомството в градено от глина и слама гнездо; ластовица. Hirundo. От съседната стряха зацвъртя лястовица. Ем. Станев, ИК I и II, 157. Лястовицата, едно от малките птичета, разпознава се по нейния малък, къс и накрая остър клюнец. Д. Войников, PC, 69 Веднъж една лястовица намисля да си построи гнездото в моята градина. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 80. Думите, .., нареждат са една по друга без никакво размислевание, както лястовицата лепи гнездото си със слама и кал, и преводът е готов за печатане. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 5-6. В полето спуска се далекоглед сокол, / а лястовици рой по него се потирят. Π. Π. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27. Той е затворен в темна темница. / Абер ми праща по лястовица: / — „Да доде Рада, Рада сестра ми, / да ми донесе китка ягода.“ Нар. пес., СбВСтТ, 257. Една лястовица пролет не прави. Послов. С една лястовица пролет не става. Послов.

2. Само мн. лястовици. Зоол. Семейство прелетни птици от разред врабчови, от което пет вида отглеждат потомството си в България; лястовичови. Hirundinidae.

3. Прен. Разг. Малко книжно хвърчило, което наподобява полета на лястовица. Той правеше книжни лодчици, параходчета, лястовици очевидно с намерението да зарадва някои малки посетители. Ем. Манов, ДСР, 47. Бяхме сами в двора, късахме листовете на една вехта книга и си правехме лястовици. Д. Бегунов, ГВВ, 7.

4. Само мн. Дупките по главината, от които под формата на лястовича опашка излизат спиците на колело (Н. Геров, РБЯ).

5. Техн. Приспособление или детайл, чийто край се раздвоява като опашка на лястовица; лястовича опашка. За ловене на змии се използва тояга с лястовица на края.

6. Като нареч. Само в съчет. на лястовица. Разг. Под ъгъл, подобно на лястовичата опашка. Пътищата се разделят на лястовица.

Блатна (водна) лястовица. Вид лястовица със сивокафяв ръждив оттенък и бяло подкрилие, която мъти по крайбрежието на Черно море, Дунав и оризищата в Тракия; кафявокрил огърличник. Glareoia pratincola. Често реката се делеше от тесни, тинести ивици, дето си почиваха цели ята чайки и водни лястовици. Ст. Дичев, Р, 183. Брегова (крайбрежна) лястовица. Вид дребна лястовица с кафяв до тъмнокафяв гръб и опашка и бяло коремче, която гнезди в изкопани дупки по стръмни землени брегове на нашите реки и езера. Riparia riparia. Градска лястовица. Вид лястовица с лъскав черносин гръб, бяло коремче и трътка, с немного врязана вилообразна опашка, която прави гнезда с единствен овален отвор обикн. под стрехите на сградите. Каменна лястовица. Диал. Скална лястовица. Каменната лястовица прави гнездата си в скални ниши, пещери или под скални издатини. Книжна лястовица. Разг. Малко книжно хвърчило, което наподобява полета на лястовица; лястовица. От прозорците па класните стаи летят книжни лястовици, правят широки волни кръгове и кацат в двора. Й. Попов, ПЧ, 14. Морска лястовица1. 1. Средно голяма дънна риба с кафява окраска и дълги гръдни перки, която живее по българското черноморско крайбрежие. Trigla lucerna. 2. Само мн.: морски лястовици. Семейство риби, което се съставя от видовете на тази риба. Triglidae. Такива [с плавателен мехур, който може да издава звукове] са жаба-риба, .., много от видовете морски лястовици. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 48. Морска лястовица2. Разг. Блатна лястовица, кафяв огърличник. Ритмичното куркане на морски лястовици, .., изпълва водата [на моретата] с разнообразни и силни звукове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 4-5. На единий: чучулигата, пъдпъдъкът и славеят; на другий: рибарят, каравайката и морската лястовица, с техните пророци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 20. Нощна лястовица. Прелетна насекомоядна птица с кафявосива окраска и голямо бяло петно на разперените крила, разпространена навсякъде из българските равнини и планини; козодой, мраченик. Caprimulgus europeas. Той [брат ми] е голям приятел с козодоя, нощната лястовица, която лети навсякъде и знае всичко. Тъй ще намерим твоята другарка. Ем. Станев, ПГВ, 69. Селска лястовица. Най-разпространеният у нас вид лястовица с лъскав черносин гръб, червеникавобяло коремче, дълбоко врязана опашка, която прави отворени отгоре гнезда под стрехите на сградите. Hirundo rustica. Скална лястовица. По-дребна от врабче лястовица с охристосивкав гръб, бяло на гушата и гърдите, с леко врязана опашка, която гнезди по скални издатини и тавани на пещери. Riparia rupestris. Освен скалните лястовици в нея [Мальовица] няма друг живот и в подножието и е мъртвило от скали и балвани. А. Христофоров, О, 76. Изглежда, че първенство в летенето притежава скалната лястовица, която лети с изумителна бързина — 80 метра в секунда, равни на 316 км в час. HTM, 1961, кн. 12, 28. Червенокръста лястовица. По-дребна от врабче лястовица със синкавочерен гръб и ръждивочервена препаска на тила, която гнезди по скални ниши и в пещери. Herundo daurica.

~ Вакъл като лястовица. Индив. Черновежд. Посочиха ми я [девойката] .. Тази на която ми посочиха, бе по-ниската, която бе наистина много красива, бяла и вакла като лястовица. Н. Попфилипов, РЛ, 147. Бяла лястовица. Книж. Символ на надеждата за щастие; бяла лястовичка. Макар сега тука пътищата да са черни от асфалта, макар по тях да не пеят каруците на Сали Яшар, а профучават автомобили, отдавна никой не търси бялата лястовица. Отеч. 1978, кн. 6, 15. Една лястовица пролет (лято) не прави; с една лястовица пролет не бива. Разг. Казва се при случай, когато вместо очакваните за работа, веселие, тържество и под. множество хора се яви само един човек. Не бой се приятелю! С една леставичка лято не бива, нито с един списател просвещение бива. Е. Васкидович, ПП (превод), 36. Като лястовица, правя (събирам, храня и под.). Разг. Усърдно, с грижа правя (събирам, храня и под.). „Върни се, върни, назад във село [Василе], / да сбираш къща кат лястовица, / да чуваш челяд кат кукувица.“ Нар. пес., СбВСтТ, 648. Като лястовица хвърча (летя, нося се). Разг. Бързо и същевременно леко и свободно хвърча (летя, нося се). „Мори, фъркало съм, бре мил сайбийо, / като лестовица, / да не теглиш, бре луда главо, / рани куршумени.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 152. Като лястовица чевръст. Разг. Много, във висока степен чевръст. Тогава скачат две сестри вишистки, / чевръсти като лястовици птички. Ем. Попдимитров, СР, 45. Първа лястовица1. Разг. Народно име на пролетта. Незабравима пролет... Много рано / прозъбиха от пъпките листа, / леда разчупи ручейче припряно / и първа лястовица долетя. Бл. Димитрова, Л, 161. По първа лястовица излизаме на работа в полето. Първа<та> лястовица2 на нещо. Книж. Предвестник, начало (на нещо) обикн. на очаквано събитие в политическия живот.


Източник: Речник на българския език (онлайн)