ЛЯ̀СТОВИЧИ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. 1. Който е на лястовица или се отнася до лястовица. Туй лято от снесените три лястовичи яйца се измътиха три голи птичета с тънки шийки и голи глави. А. Каралийчев, ПС III, 12. Едно лястовиче гнездо беше залепено до средната дебела греда. Й. Йовков, ЖС, 10. Ниските лъчи на слънцето огряват далеч там на изток, лепнати на отвесния скат като лястовичи гнезда, тъмни къщурки на някакво селище. К. Константинов, ПЗ, 45.
2. Характерен, присъщ за лястовица. Много птички — изхвръкнали още в тъмно от гнездата си, .., и бъбрят помежду си на своя неуморим лястовичи език. Г. Мишев, ЕП, 168. Тя [чайката] е белоснежна, с характерно лястовиче цепване на опашката. Н. Боев, Г, 77-78.
3. Който се състои, съставен е от лястовици. Един хубав пролетен ден видя, че едно лястовиче семейство бе почнало да си строи гнездо под стряхата. Д. Спространов, ОП, 155. Лястовичката като стрела се спусна на юг, към Варна — .. Там лястовичето семейство прекара честито, додето почна да капе шумата на дърветата. А. Каралийчев, ПС III, 17-18.
◊ Лястовича опашка. Техн. Приспособление или детайл, чийто край се раздвоява като опашка на лястовица; лястовица. Полюсите са направени от стоманени листове с дебелина 2 мм, притиснати с две стоманени плочи и закрепени за вала с лястовича опашка. Ат. Начев, ЕС, 100. На лястовича опашка правя (изработвам, съединявам) две неща. Техн. Под ъгъл правя (изработвам, съединявам две неща). Клиновидни дъски чрез длъб и зъб на лястовича опашка се съединяват по дължина в платна за страници, дъна, чела и капаци. В. Цветков и др., МТД, 10-11.
~ Лястовичи сняг; лястовича фъртуна. Разг. Всеки един от последните мокри снегове през март; щъркелов сняг. Лястовичий сняг, или лястовича фъртуна, — / случва се през м. март. Π. Ρ. Славейков, БП I, 259.
— Друга форма: ла̀стовичи.