ЛЯ̀ТО1, мн. лета̀, ср. 1. Най-топлият сезон през годината, който е след пролетта и преди есента. Утринта е топла и ясна. Чувствува се, че ще настъпи ранната жега на тракийското лято. Ив. Карановски, Разк. I, 128. Лятото мина в тежка, убийствена работа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. Аз помня и последните хилядолетни ръчни мелници — хромелите, които мелеха булгур през сушавите лета и заменяха воденичните камъни. А. Каралийчев, С, 94. Дъждовно лято. Знойно лято. Сухо лято. ● Нар.-поет. лято летувам. —Я, хайде, моме Драгано, / ний двама да се вземеме, .. / — Не ща, не ща, славей, че далеко зима зимуваш / и далеко лято летуваш. Нар. пес., СбВСт, 584.
2. Като нареч. а) Само членувано. Разг. През последното изминало лято или през най-близкото предстоящо лято; лятос, лятоска. Лятото бяхме на море. Δ Казах му, че лятото ще бъдем на село. б) Само в съчет.: на лято. През идващото лято. На лято сушата ще ни изгори. Л. Александрова. ИЕЩ, 209. Методи разказа за пътуването си, за тихия градец, .. и спомена, че на лято може да доведе за малко майка си. М. Грубешлиева, ПП, 250. Кога ще изляза оттука, това определено не мога да кажа сега, нъ все ся надея да бъде на лято. АНГ I, 188.
◊ Астрономическо лято. Астрон. Годишният временен цикъл от 22 юни до 21 септември. От 22 юни до 21 септември е астрономическото лято или това е лятната дъга. Г. Томалевски, АН, 100. Туристическо лято. Книж. Времето за активен туризъм, което започва през май и завършва към края на септември; туристически сезон. Срещу нас стремително се е запътило лятото и ние отсега се питаме — ще се ядва ли то или не? .. — И така — туристическото лято чука на прага. В. Цонев, Ст, 1970, бр. 1267, 3.
~ Дваж лято не бива. Разг. Казва се като отговор — отказ на желание нещо да се повтори, да се извърши повторно (това, което е направено, дадено, е достатъчно). — Да ходим пак на кино тази седмица! — Дваж лято не бива! Лято без мухи (бълхи) бива ли; лято без мухи (бълхи) не бива. Разг. За неприятности, несгоди, трудности, които са естествени. — А как си с училището, Милко? Имаш ли много ученици? Как си със съселяните? .. — Ех, лято без мухи бива ли? Отначало е малко трудничко, но да ще Бог, оправи щем се. Хр. Максимов, СбЗР, 12. Една лястовица (кукувица) лято не докарва; с една китка лято не доходя; с едно цвете лято не става; с една лястовица лято не става. Разг. Казва се при случай, когато вместо очакваното за работа, веселие, тържество и под. множество хора се яви един човек. — Дойде Иван. Ще почваме ли вършитбата? Една кукувица лято не докарва. Хр. Максимов, СбЗР, 12. На куково лято. Разг. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи); на Куковден, на Мук, на конски<я> Великден. „Къде скитосва момчето, казвай!“ — Търсете го, викам, в гората, ако сте ербап! .. „Ще го хванем!“ — На куково лято, викам. Не се е родил още този, дето ще хване моето пиле. Ив. Хаджимарчев, ОК, 220. Отива ми / отиде ми лятото. Диал. Умирам. Сиромашко (циганско) лято. Разг. Последните топли дни в късна есен, които настъпват обикн. след Димитровден. Отминаваха последните дни на сиромашкото лято — кротки, безоблачни, изпълнени с меката топлина па тлеенето, с последните слънчеви ласки. Есенни дни, на които понякога хората се радват повече, отколкото на пролетта. Ем. Манов, ДСР, 237. Есента се проточи с дълго циганско лято, жълтото ноемврийско слънце огряваше старата уличка с нейните начупени стрехи. Ем. Станев, ИК I и II, 109.
ЛЯ̀ТО2, мн. лета̀, ср. Година (в 1 и 2 знач.); лето. Ти откога си в манастир? — Че отколе. Има вече четири-пет лета. М. Смилова, ДСВ, 38. Всички ние — боили, жреци, че и багаини, че и ония, дето са по крепостите — за лято време идвахте един по един и всеки ми назова изменниците. Н. Русев, П, 169. Под сайванта, .., седеше белобрад монах, прехвърлил вече осемдесет лета. Р, 1927, бр. 259, 2. „През 62 лято в Белград — .. — аз с 130 души българи градинари опрях гръб на крепостта.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 53-54.