ЛЯ̀ТОС нареч. Разг. 1. През миналото, през изтеклото лято; лятоска, лятото. Надвечер [рогатите] ходели да се къпят в дълбокия вир под големия мост, дето го дигна лятос реката. А. Каралийчев, ПС I, 55. — От село съм, от Брезнишко. Лятос дойдох. М. Грубешлиева, ПП, 7. Реките пеят своята сънна песен и пак ми иде да легна като лятос на брега на Стряма и да заспя с въдицата в ръка. Р, 1926, бр. 250, 1. Сняг удари лятос по Петровден, / че завари юнаци в планини. Нар. пес., СбНУ XXVI, 123. Кой седи летос на хлад, зимос нек чака глад. Послов., СбНУ V, 203. Дет си лятос свирил, там зимас играй.
2. През предстоящото лято; на лято, лятоска, лятото. — Кой знае дали ще дочакаме лятото... — До лятос може и във войната да ни натикат, както е тръгнало. Г. Караславов, ОХ I, 277. Врабчето порони една сълза. — Недей плака — рече му ангелчето, — лятос ще ти направя най-хубавото герданче. А. Каралийчев, ПСШ, 71. Щял [Коля, дядов Дапчов] да ходи лятос керемидчия надолу из Загорията, та му трябвал портрет на личната карта. Чудомир, Избр. пр, 73. Превари [жената на сеяча] колата и разсипа въглените пред сеяча. — Дано, божке, лятос насипеме жито като тази жар! А. Каралийчев, ЛС, 62.
3. През лятото изобщо, всяко лято; лете, лятоска. Трамваят пролет, лятос и есен постоянно носи гости от столицата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 15. Първородният му син беше станал голям сановник и Макама живееше зиме при него, .. Лятос се връщаха с Прокопа на село. С. Северняк, П, 247. А като ся хване добре и почне да расте, прекопават го често лятос; а есен го заравят [лозето] почти до върха. Г. С. Раковски, Π I, 73. Мене ме, мамо, змей люби / летос през празна неделя. Нар. пес., СбВСтТ, 341.