МААЗА̀ ж. Остар. и диал. Маза. Ицо Бабулев едва-едва се поусмихна, както му беше обичай понякога, .. Така, с притворени очи, той и сега виждаше гъмжилото от купувачи в маазата му. Д. Талев, ПК, 34. Наоколо бе градът — гевгерлиите сараи на вилаетските аяни, .., големите маази от двете страни на улицата. П. Константинов, ПИГ, 101. А живеял, както казуваше, в Галата, дето имал и маази, сиреч дюген с всякаква стока. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 25. Отведнъж наспоред нея [стаята], из маазата — капака на маазата беше там — излезе Калмука. Й. Йовков, ΒΑΧ, 107
— Друга (форма): магаза̀.