МААСАРЀ, мн. -та, ср. Остар. Обсада, обкръжение, блокада. Славяните са отличавали с изкуството си да ловят своите врагове, като са скривали в ормана или в тревата: така веднаж за Велизария, при обсадата (маасарето) Ауксима, уловил славянин едного гота. 3. Княжески, ВИ, 13-14. А после множество славяне биле пратяни от хана против императора Маврикия, код Селяник, тоя град восям дена бил от тях в маасаре. 3. Княжески, ВИ, 18.
— От араб. през тур. muhasara. — Друга форма: масарѐ.