МАВЗОЛЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, след числ. -ѐя, м. Голям, величествен, обикн. във формата на сграда, надгробен паметник на известна, заслужила личност; гробница. Слизаме към голямата гробница на Атридите .. Един изумителен каменен свод, висок няколко десетки метра, .., виси без колони и без прозорци и обгръща тоя мавзолей, дето са лежали някога митичните царе на Арголида. К. Константинов, ПЗ, 210. Казват, че той [императорът] хранял особно уважение към паметта на картагенския герой и заповядал да му въздигнат великолепен мавзолей от бял мрамор. Н. Михайловски, РВИ (превод), 279. // Паметник костница на загиналите по време на война бойци или доброволци. В памет на загиналите герои в манастира е издигнат мавзолей. Ст. Михайлов, БС, 109. По време на Освободителната война братята руси прославиха Плевен с героичния си подвиг. В чест на падналите руси и румънци признателният български народ издигна в центъра на града величествен мавзолей. Геогр. Х кл, 179.
— От гр. собств. през лат. Mausolum и рус. мавзолей.