МАВЍЯ неизм. прил. Диал. Син, модър. Облекол джубе от мавия чоа. Т. Панчев, РБЯд, 199.
— От араб. през тур. mavi. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МАВЍЯ ж. Техн. Долната безкосмена страна на животинска кожа. Когато се цели отделянето на косъма в запазено състояние, кожата се намазва откъм долната си страна (мавията) с каша от същите вещества [сулфиди]. Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 403. Всички варници, подсилвани със сулфиди, причиняват повреждане на космите, което е нежелателно, когато се преработват кожи с ценен косъм, .. За такива случаи се прилага с успех обезкосмяването със сулфидна каша, която се намазва по мавията на кожата. Ст. Младенов и др., ОТК, 54.
— Неизв.