МАГАРЕТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на магаретар, който принадлежи на магаретар. Магаретарски калпак. Магаретарски дрехи.

2. Който е свързан с магаретар, който се отнася до магаретар. Магаретарите узнавали имената на някои от „коконите“ и като подкарвали магаретата, викали с невинен вид: Хайде, Мариола!... Хайде, Софица... Никой не им се сърдел, .. И как ще се сърди някой, когато тази магаретарска шега създавала толкова много смях... Хр. Бръзицов, НЦ, 153.


Източник: Речник на българския език (онлайн)