МАГА̀РЕШКИ, -а -о, мн. -и, прил. 1. Който е на магаре или е от магаре. — Беят, за да можеше да чуе словото от конака, трябваше да има уши малко по-длъжки от магарешките. Ив. Вазов, Съч. VIII, 46. На отсрещния плет, кацнал на побития на кол озъбен магарешки череп, един гащат петел разтваря големите си червени крила, .. и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. Притурил [стопанинът] на товара и магарешката кожа, която не му се щяло да остави на кучетата. Нар. прик., Христом. ВВ I, 57.
2. Който е предназначен за магаре. Но зает с магарешкия самар, той отговаряше уклончиво на моите хитри въпроси и се подсмихваше под белите си мустаци. Ем. Станев, ЯГ, 11. Магарешки хамут. Магарешка каручка.
Прен. Разг. Неодобр. За държание, постъпка, номера и под. — неприличен, недостоен. Омръзнаха ми твоите магарешки номера.
◊ Магарешка билка; Магарешка стъпка. Диал. Подбел. Магарешка кашлица. Разг. Остра заразна болест, придружена с характерни пристъпи на силна, дрезгава кашлица; коклюш. При прегледа на децата в лагера лекарят открива болни от магарешка кашлица, костна туберкулоза и други болести. РД, 1950, бр. 242, 5. Магарешка млечка. Диал. Глухарче. Магарешка ружа; Магарешки уши. Диал. Перуника, син крин. Величественият син крин, който краси нашите градини, ние наричаме „магарешки уши“. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 109. Пукълът се назовава още полски мак, пламеница, името „магарешки уши“ е съвсем изолиран провинциализъм за прекрасното градинско цвете перуника. А. Бойчинов, ПХ, 17. Магарешка слива. Диал. Вид едра синя слива. Магарешки бодил (трън). 1. Едър бурен от семейство сложноцветни, който расте покрай ниви и пътища, с главести моравочервени цветове и месести, изрязани бодливи листа, любима храна на магаретата. Полегати поляни се спускаха към Струилица, жълти от жълт равнец, .., морави от детелина и магарешки трън. А. Дончев, ВР, 124. 2. Бот. Род двугодишни и многогодишни тревисти медоносни растения от семейство сложноцветни, който обхваща около 120 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Америка. Carduus. Равнината е обрасла с гъста трева, бурени и магарешки тръни, които достигат до човешки ръст. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 381. Магарешки кестен. Диал. Татул. Магарешки пелин. Диал. Див пелин.
> Карам се (бия се, мразя се) с някого за магарешката сянка. Разг. Карам се, бия се, мразя се за незначителни или безсмислени неща. — Барим тя що ли се мрази с комшии за магарешката сянка? Ив. Вазов, Съч. VIII, 104. Магарешки инат. Разг. Неодобр. Много голям, изключителен инат, упоритост. Отиде вкъщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. Едва когато той седна на каруцата и улови поводите на конете, тя му подхвърли: — Ще се пукнеш през гърба, ако не си покажеш магарешкия инат! К. Петканов, ДЧ, 160. Магарешки рай. Разг. Шег. Затвор, тъмница. — Той влезе да се преоблече и ще отиде на участъка да освободи Мравката .. — Благодаря, Владиков, щях да зъзна в магарешкия рай тая нощ. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 51-55. — Искал си да ся ожениш, а сега си земаш реч назад? У тъмница! И сиромах българин хайде в магарешкий рай. Тамо му доде ум в глава и яви митрополиту, че ще ся венчае. БДн, 1857, бр. 1, 4. Магарешки син. Руг. Обикн. в обръщение. Негодник, нехранимайко. — Мълчи, магарешки сине, и слушай какво ща да ти кажа — казал Нено и тупнал с крака си. Л. Каравелов, Съч. VII, 36. Настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и... ни вест, ни кост до днес. Всички го жалиха. Не го пожали само Стоил Чифликчийски. — Магарешки син — потриваше ръце той, — ще учи селянията как да изравни синорите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Никнат като магарешки<те> гъби <след дъжд>. Диал. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. Нека наспоряват навред питейни заведения и да никнат като магарешките гъби след дъжда. Ил. Блъсков, ТСР, 28. Хващам се / хвана се у магарешка сянка. Разг. Втълпявам си нещо глупаво.
— Друга (диал.) форма: магарѐчки.
МАГА̀РЕШКИ. Нареч. от магарешки; като магаре, неприлично, недостойно, магарешката. Вие псувате нашите дописници и наричате ги „кучета и магарета“, а ние ще да ви явиме, че тие наши дописници не лаят кучешки и не реват магарешки, следователно вие тряба да земете своите думи назад. С, 1872, бр. 45, 361. Аз го прашам човечки, он ми отговара магарешки. СбНУ VIII, 232.
— Друга (диал.) форма: мага̀речки.