МАГАРЍЦА ж. 1. Женско магаре. Медиците препоръчват млякото от козата или по-добре млякото от магарицата, което съдържа равно количество материи с млякото на жените. У, 1871, бр. 1, 141. Друго мисли магарето, друго мисли магарицата. П. Р. Славейков, БП I, 151-152.

Прен. Разг. Грубо. За израз на отрицателно отношение, възмущение към жена, обикн. груба, невъзпитана, своенравна. Тя влезе в къщи и се залови за дъщеря си. Магарице! Тебе коя кучка ти лаеше: сбирай си ума. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 38. Тя, магарицата, пак излъга. Δ Колчава мома, магарица, пък не поздравява.

2. Диал. Магаре (в 6 знач.).

Дълга магарица. Разг. Детската игра прескочикобила; дълги магарета.

> Кой те пита мъжка ли е магарицата. Диал. Подигр. Не се бъркай в чужд разговор или работа; защо се бъркаш, намесваш в чужд разговор, в чужда работа. Преварям <се> като муле пред магарица. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа или да извърша нещо необмислено.


Източник: Речник на българския език (онлайн)