МАГАРЍЧКА ж. Умал., обикн. гальов. от магарица. — А бе, свети Петре, да бях довел и магаричката, взе да се моли дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. I, 33. Дядо Обрешко, Пчеларинът, от сутрин до вечер сновеше, яхнал на магаричката си, по нивите и горите. А. Каралийчев, В, 81. — До градчето Н. можеш да стигнеш и на магаричката си, а до окръжния град всеки ден се търкаля рейс! А. Гуляшки, ДМС, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)