МАГАРЍЯ ж. Разг. Неодобр. Лоша, нередна, неприлична постъпка или проява. — Най-напред ти дадох да спечелиш, за да се насладиш .., но после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая магария. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 75. Шиваров не продължи. Докуца до момчетата и ги прегърна в неудържим порив на благодарност, забравил всички магарии, които му бяха правили в клас. П. Бобев, ГЮМ, 24. Затворниците, които се трупаха за новини около синджира, не смеяха да правят никакви магарии, било с газ да палят, било паница да предлагат за целувание. З. Стоянов, ЗБВ III, 150. Гайда свири ангария, поп казуе магария. СбНУ VIII, 233
◊ Показвам си магарията. Разг. Неодобр. Проявявам се лошо, неприлично, невъзпитано. Есенес в Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация, в Баните пък байрак побиха на Нена Керин на тополата, сега и у нас си показаха магарията. Чудомир, Избр. пр, 35.