МАГА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Магарешки (в 1 знач.).
◊ Магарска дъще. Руг. В обръщение. Негодница. Мама му са жално-милно моли: / „Пусни мене, змейно, дома да си ида, / че мойта е майка мащея, / та ще мене да си люто кълне“: / „Къде седя ти, магарска дъще, / къде седя ти до това време?“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 47. — Мари, магарска дъще, мари въртоглава куфалнице, и ти ли ще правиш бунт? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. Магарски син. Руг. Обикн. в обръщение. Негодник, нехранимайко. — Я си отвори бе, магарски сине, зъркелите, та погледни и ми кажи де ще пропадне училището? Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. Тие [майсторите] се разполагат както им скимне със съдбата на беззащитните чирачета. — Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. З. Стоянов, ЗБВ I, 66.