МАГА̀РЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от магаре; магаренце, магарце. Край тях примирено клатеха опашки три магарчета, впрегнати в малки смешни колца с кошници и препълнени шарени торби. А. Христофоров, А, 49. — Казвам му аз: не може така, тези работи така не стават. — Кому казваш? Какви работи? — За магарчето. Хич може ли да продадеш добитък без билет? А. Каменова, ХГ, 80. Да ся подпре една струна на еднострунка с магарчето тъкмо в средата в точка, .. да ся тръкне едната ѝ половина с лък, то от това и двете половини щат затрептят. Н. Геров, ИФ, 203.
◊ Карай си магарчето. Диал. Грубо. Гледай си своята работа и не се меси в чуждите работи. Трай, магарче, дори трева нарасне. Диал. Казва се обикн. в отговор, когато се съветва някого да изтърпи някакво лошо положение, като живее с надежда за по-добри дни, а той вече няма търпение да чака или не вярва, че ще доживее до по-добро бъдеще.