МАГДА̀Н м. Диал. 1. Тънко алено или жълто сватбено було; вало, дувак, дулак, каврак, прекрив. Разкопах, мале, втори гроб, / изкопах, мале, невяста, / още ѝ венци на глава, / алени магдан на очи, / и на магдана перница, / на перницата писано, / три години младо годено, / а три дни младо женено. Нар. пес., СбБрМ, 139. Кога мина дели Павел [през морето], / той потъна до пояса. / Кога мина невестата, / а тя потъна до магдан. Нар. пес., СбБрМ, 194. Я да запрем сремова кучия, / да дигнеме девойкино магдан, / да видиме девойкино лице. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 168.
2. Наниз във форма, във вид на реси от сребърни пари, който служи за накит на булка; лакатник (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. μαγνάδι 'було, воал'.