МАГДАНО̀З, мн. няма, м. Двугодишно диво или градинско растение от семейство сенникоцветни, отглеждано като зеленчукова култура, чиито листа и корени се употребяват като подправка на ястия или в народната медицина като диуретично средство. Petroselinum sativu. Витамин С се намира в много храни. В най-големи количества се наблюдава в сока от лимони и портокали, в различни зеленчуци, като червени пиперки, магданоз, спанак, домати, зеле и др. Анат. VIII кл, 109. Един гивеч изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изеден на тревата под надвисналите клоне, е едно царство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 83. В българската национална кухня широко се употребяват магданоз и джоджен. Китка магданоз. Сушен магданоз.
◊ Отбира ли <ти> магаре от магданоз. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не може да разбере нещо по-хубаво, по-добро.
— От гр. μαϰεδονἡσι през тур. мagdanos. — Друга (диал.) форма: майдано̀з.